сряда, 16 декември 2015 г.

''Алената кралица''-Виктория Айвярд

Имам честа да кажа,че съм прочела доста книги.Доста от тях останаха в съзнанието ми по-някакви причини.Но тази книга- ПРОЧЕТЕТЕ Я!!Със сигурност виждам най-новата ми любима книга.Всичко в нея е толкова уникално по свой собствен начин от героите до света и цялостната идея.Наистина има няколко използвани елементи от други популярни поредици,но просто всичко е толкова уникално.Прочетох книгата преди около 10 минути и все още съм разтресена от финала.
   
      Ревюто не съдържа спойлери (надявам се)

В света на Мер Бароу обществото е разделено на две групи по цвета на кръвта - Червените,които не притежават специални умения и Сребърните,които имат специални сили,командват червените и са каймака на обществото на Норта.Червените вечно са свикнали да бъдат малтретирани от Сребърните,да им бъде натяквано,че са нищо и да правят жертви за ''баланса'' на Норта.


Мер Бароу-главната ни героиня,Червена,безработна,крадла,лъжкиня,живееща в сянката на успехите на сестра си Гиза,и чакаща месеците преди да отида на фронта.Вечно стараеща се да помогне,но никога не успява.От крадла обаче се превръща в принцеса,член на Алената гвардия и най-яката бадас геройня евър.По странни обстоятелства тя среща Кал,които обаче не е такъв, за какъвто се представя и от тази среща се оказва прислужница,която  служи на царя на Норта.По още едно странно обстоятелство се оказва,че тя притежава сила подобна на тази на Сребърните.Опитват се да прикрият цвета на кръвта и под рокли и бижута,но това което най-много ми хареса в нея е това,че не склонни глава пред никого въпреки заплахите и до последно се гордя с цвета на кръвта си

.Rise, red as the dawn.

“In the fairy tales, the poor girl smiles when she becomes a princess. Right now, I don't know if I'll ever smile again.”

Мейвън- сладкия принц,годеник на Мер,в сянката на по-големия си брат Кал,син на змия и той самия е змия.До последно не можах да повярвам,това което направи.В началото на книгата ми беше толкова сладък и мил и се държеше толкова добре с Мер и когато направи това,което направя бях потресена.Ако не харесвах толкова много корицата на книгата щеше да изхвърчи към най-близката стена.

Кал- бъдещ крал,оженен за усойница.В началото не го харесва особено и след като причини това на  бунтовниците омразата ми се засили,но пък действията му в края на книгата ме направиха член на фен отбора му (ако има такъв)
“Flame and shadow. One cannot exist without the other.”

Второстепните герои също бяха много интересни- Еванджелин, Кралят и кралица Елара,братът на Еванджелин и другите надути Сребърни бяха точните герои,които да мразиш,а семейството на Мер,Клиорн,Джулиан,Фарли,Уолш и Лукас са толкова адорбъл и просто искам да науча още за тях особено за Гиза и Джулиан.
“Anyone can betray anyone.”

Като книгата е невероятна с много обрати,силни персонажи,царски интриги,революция,бунт,любов,приятелство абе от всичко хубаво по-малко.

“The truth is what I make it. I could set this world on fire and call it rain.”

“I told you to hide your heart once. You should have listened.” 

I will never make the mistake of loving you ever again."
"So you choose him?"
That's all this ever was. Jealousy. Rivalry. All so shadow could defeat the flame.” 
Прекалих с цитатите,но просто са толкова яки и не се сдържах.



Няма коментари:

Публикуване на коментар